Днес, 18 юли се навършват 180 години от рождението на Апостола на свободата.
Васил Иванов Кунчев е роден в подбалканското градче Карлово.
В много бедно семейство, в което твърде млад му се налага да стане глава на дома, след смъртта на баща си. Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но твърде бързо манастирът става тесен за него и той напуска.
Стига до Белград, където Раковски подготвя млади мъже в Първата българска легия.
Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски.
Той става един от идеолозите на българската национална революция. Велико негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация.
Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет.
Турците го търсят непрекъснато. Той непрекъснато успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи.
Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер: „Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее“.
Апостолът на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г.
Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него.
Обесен „там близо край град София“ на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният герой на поколения българи от Освобождението до днес, но някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта.
